3.12.2008 г., 20:04

Това е всъщност любовта

1.2K 1 6
Намериха я.
Мъртва.
Като грешка.
Невярваща
във техните очи.
Оплюха я.
Онези.
Безпогрешните.
Събраха в шепи
нейните сълзи.
Влачеха я.
За косите.
Черните.
Омотани по нея –
на въже.
Поругаха я.
Ония.
Екзалтирани,
до скоро влюбени
в безпаметност мъже.
Такива са човеците
и не прощават.
Докоснат ли се до красота.
Унищожават я
без да осъзнават,
че това е всъщност любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силен стих!!!
    Прекрасен!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Марго, благодаря много!
  • О-о-о,осъзнават и още как...!Защо ще го правят иначе?Но ненавистта към красотата е най-голямата болка в душите им.И те живеят с нея.Кажи ми по-голямо бреме...
    С обич и много ми хареса!
  • Благодаря че наминахте!
  • Силен стих!Накрая малко се губи ритъмът.Поздрав, Ванина!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...