21 jun 2018, 9:18

Това, което Господ ми прости

  Poesía
992 3 9

 

ТОВА, КОЕТО ГОСПОД МИ ПРОСТИ

Ранява тази мисъл. Не прощава!
След нея се отваря празнота…
Душата ми внезапно обеднява

и губят смисъл малките неща.

 

Сред спомени потъвам, да открия
изгубена отрано светлина.
Като че ли след някаква магия

съм придобила друга същина…

 

А покрай мен минават нови зими
и се редуват с истински лета -
снегът рисува ледени килими,
заместени от черги на цветя…


Но аз съм вътре - в моята си драма,
и болката неистово кънти!

Осъдих се задълго! Не прощавам
това, което Господ ми прости…

Румяна Попова-Бакърджиева /ruba/

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...