„Времето е наше”, 
но аз не съм от това време...
Когато поселищата опустяват,
старите семейни домове
се превръщат в бунища.
Агресия, отчужденост, продажба.
Беззащитност, немара 
край преливащ боклук и петна от урина...
Улици на друго време,
последни остатъци от дървета, 
пазарът продава модифициран ерзац.
Достъпът до мрежа препродаден,
топлата тръба - монопол.
Сланина и ракия рисков фактор,
в здравната доктрина.
Границата без надзор,
касата без ключ.
Политиката на дребнодневие,
 и сиви кардинали.
Обезлюдяването на селата
и стълповорение в МОЛ-а.
Дори и честванията промити,
„Българин да се наричам”,
днес е пагубно за мене.
Протести и контрапроести,
гранична блокада и конрта,
реконтра, отново и пак
протоколни войни 
и хибридни съобщения,
в рекламни наддавания
и платени образования.
Безнадеждно и безкрайно
обедняване,
правилата нарушени,
правосъдието липсва.
Бавно обхождам парчета от 
Детство,
Младежки стремежи,
Любовни копнежи,
алеите обрастват,
върху старите убежища 
расте трева, избуяват дървета,
първична природа превзема
домове и градини,
плевел расте върху нива.
Хората вече ги няма,
рухват последни духовни убежища,
в манипулирано виртуално 
пространство.
Присветва в екрана древната книга
докосвам електронно изображение.
Като стар и жив
„шотландски боец”
обичам, живея, работя,
крепя територия и храня
„Народно събрание”,
пиша празнични „мейли”
в чужбина.
„Кой иска да живее вечно”?
Това не трябва да бъде 
Моето време!
Не трябва да изтлее 
Моят дух!
Бях свободен, 
свободен ще съм пак.
несломен от дребнодневие
и световни конфликти,
част от земята,
писмен знак,
и спомен за време,
което искат да заличат...
Не ще ме заличат!
Не е това, Моето време!

29.02.2016