5 июн. 2016 г., 00:07

Това не е моето време

913 0 0

„Времето е наше”, 
но аз не съм от това време...
Когато поселищата опустяват,
старите семейни домове
се превръщат в бунища.
Агресия, отчужденост, продажба.
Беззащитност, немара 
край преливащ боклук и петна от урина...
Улици на друго време,
последни остатъци от дървета, 
пазарът продава модифициран ерзац.
Достъпът до мрежа препродаден,
топлата тръба - монопол.
Сланина и ракия рисков фактор,
в здравната доктрина.
Границата без надзор,
касата без ключ.
Политиката на дребнодневие,
 и сиви кардинали.
Обезлюдяването на селата
и стълповорение в МОЛ-а.
Дори и честванията промити,
„Българин да се наричам”,
днес е пагубно за мене.
Протести и контрапроести,
гранична блокада и конрта,
реконтра, отново и пак
протоколни войни 
и хибридни съобщения,
в рекламни наддавания
и платени образования.
Безнадеждно и безкрайно
обедняване,
правилата нарушени,
правосъдието липсва.
Бавно обхождам парчета от 
Детство,
Младежки стремежи,
Любовни копнежи,
алеите обрастват,
върху старите убежища 
расте трева, избуяват дървета,
първична природа превзема
домове и градини,
плевел расте върху нива.
Хората вече ги няма,
рухват последни духовни убежища,
в манипулирано виртуално 
пространство.
Присветва в екрана древната книга
докосвам електронно изображение.
Като стар и жив
„шотландски боец”
обичам, живея, работя,
крепя територия и храня
„Народно събрание”,
пиша празнични „мейли”
в чужбина.
„Кой иска да живее вечно”?
Това не трябва да бъде 
Моето време!
Не трябва да изтлее 
Моят дух!
Бях свободен, 
свободен ще съм пак.
несломен от дребнодневие
и световни конфликти,
част от земята,
писмен знак,
и спомен за време,
което искат да заличат...
Не ще ме заличат!
Не е това, Моето време!

29.02.2016
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...