5.06.2016 г., 0:07

Това не е моето време

909 0 0

„Времето е наше”, 
но аз не съм от това време...
Когато поселищата опустяват,
старите семейни домове
се превръщат в бунища.
Агресия, отчужденост, продажба.
Беззащитност, немара 
край преливащ боклук и петна от урина...
Улици на друго време,
последни остатъци от дървета, 
пазарът продава модифициран ерзац.
Достъпът до мрежа препродаден,
топлата тръба - монопол.
Сланина и ракия рисков фактор,
в здравната доктрина.
Границата без надзор,
касата без ключ.
Политиката на дребнодневие,
 и сиви кардинали.
Обезлюдяването на селата
и стълповорение в МОЛ-а.
Дори и честванията промити,
„Българин да се наричам”,
днес е пагубно за мене.
Протести и контрапроести,
гранична блокада и конрта,
реконтра, отново и пак
протоколни войни 
и хибридни съобщения,
в рекламни наддавания
и платени образования.
Безнадеждно и безкрайно
обедняване,
правилата нарушени,
правосъдието липсва.
Бавно обхождам парчета от 
Детство,
Младежки стремежи,
Любовни копнежи,
алеите обрастват,
върху старите убежища 
расте трева, избуяват дървета,
първична природа превзема
домове и градини,
плевел расте върху нива.
Хората вече ги няма,
рухват последни духовни убежища,
в манипулирано виртуално 
пространство.
Присветва в екрана древната книга
докосвам електронно изображение.
Като стар и жив
„шотландски боец”
обичам, живея, работя,
крепя територия и храня
„Народно събрание”,
пиша празнични „мейли”
в чужбина.
„Кой иска да живее вечно”?
Това не трябва да бъде 
Моето време!
Не трябва да изтлее 
Моят дух!
Бях свободен, 
свободен ще съм пак.
несломен от дребнодневие
и световни конфликти,
част от земята,
писмен знак,
и спомен за време,
което искат да заличат...
Не ще ме заличат!
Не е това, Моето време!

29.02.2016
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...