Jun 5, 2016, 12:07 AM

Това не е моето време

  Poetry » Other
915 0 0

„Времето е наше”, 
но аз не съм от това време...
Когато поселищата опустяват,
старите семейни домове
се превръщат в бунища.
Агресия, отчужденост, продажба.
Беззащитност, немара 
край преливащ боклук и петна от урина...
Улици на друго време,
последни остатъци от дървета, 
пазарът продава модифициран ерзац.
Достъпът до мрежа препродаден,
топлата тръба - монопол.
Сланина и ракия рисков фактор,
в здравната доктрина.
Границата без надзор,
касата без ключ.
Политиката на дребнодневие,
 и сиви кардинали.
Обезлюдяването на селата
и стълповорение в МОЛ-а.
Дори и честванията промити,
„Българин да се наричам”,
днес е пагубно за мене.
Протести и контрапроести,
гранична блокада и конрта,
реконтра, отново и пак
протоколни войни 
и хибридни съобщения,
в рекламни наддавания
и платени образования.
Безнадеждно и безкрайно
обедняване,
правилата нарушени,
правосъдието липсва.
Бавно обхождам парчета от 
Детство,
Младежки стремежи,
Любовни копнежи,
алеите обрастват,
върху старите убежища 
расте трева, избуяват дървета,
първична природа превзема
домове и градини,
плевел расте върху нива.
Хората вече ги няма,
рухват последни духовни убежища,
в манипулирано виртуално 
пространство.
Присветва в екрана древната книга
докосвам електронно изображение.
Като стар и жив
„шотландски боец”
обичам, живея, работя,
крепя територия и храня
„Народно събрание”,
пиша празнични „мейли”
в чужбина.
„Кой иска да живее вечно”?
Това не трябва да бъде 
Моето време!
Не трябва да изтлее 
Моят дух!
Бях свободен, 
свободен ще съм пак.
несломен от дребнодневие
и световни конфликти,
част от земята,
писмен знак,
и спомен за време,
което искат да заличат...
Не ще ме заличат!
Не е това, Моето време!

29.02.2016
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Качов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...