20 sept 2007, 23:20

Това, от което си направена

  Poesía
687 0 0
Ти и морето сте като две сестри
и двете дарявате нежност, наслада,
но може с вас някой да пострада,
ако се обърка и на шега ви разгневи.

Ти и вятъра сте като две бури
и двете вилнеят над целия свят.
Понякога носят нежни ухания,
друг път довяват злокобен хлад.

Ти и небето сте като две деца,
играете си с хората, иронично.
Сякаш от теб вечер пада звезда
и на другия ден си по-различна.

Ти и земята сте като две майки
давате обич, която ни лекува.
И дълбоко във вашите тъмни недра
тъгата на всички ни нощува.

Ти и аз сме като две капки дъжд,
само за миг се създаваме и падаме.
Както честно се случва неведнъж,
сега от целия порой само ние страдаме.

***

Ти и светът не спирате борбата си,
ти се бориш да не останеш отново сама.
Той ти показва, че всичко е преходно,
но всичко се надживява от любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...