Това, от което си направена
и двете дарявате нежност, наслада,
но може с вас някой да пострада,
ако се обърка и на шега ви разгневи.
Ти и вятъра сте като две бури
и двете вилнеят над целия свят.
Понякога носят нежни ухания,
друг път довяват злокобен хлад.
Ти и небето сте като две деца,
играете си с хората, иронично.
Сякаш от теб вечер пада звезда
и на другия ден си по-различна.
Ти и земята сте като две майки
давате обич, която ни лекува.
И дълбоко във вашите тъмни недра
тъгата на всички ни нощува.
Ти и аз сме като две капки дъжд,
само за миг се създаваме и падаме.
Както честно се случва неведнъж,
сега от целия порой само ние страдаме.
***
Ти и светът не спирате борбата си,
ти се бориш да не останеш отново сама.
Той ти показва, че всичко е преходно,
но всичко се надживява от любовта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Андонов Все права защищены