Sep 20, 2007, 11:20 PM

Това, от което си направена

  Poetry
683 0 0
Ти и морето сте като две сестри
и двете дарявате нежност, наслада,
но може с вас някой да пострада,
ако се обърка и на шега ви разгневи.

Ти и вятъра сте като две бури
и двете вилнеят над целия свят.
Понякога носят нежни ухания,
друг път довяват злокобен хлад.

Ти и небето сте като две деца,
играете си с хората, иронично.
Сякаш от теб вечер пада звезда
и на другия ден си по-различна.

Ти и земята сте като две майки
давате обич, която ни лекува.
И дълбоко във вашите тъмни недра
тъгата на всички ни нощува.

Ти и аз сме като две капки дъжд,
само за миг се създаваме и падаме.
Както честно се случва неведнъж,
сега от целия порой само ние страдаме.

***

Ти и светът не спирате борбата си,
ти се бориш да не останеш отново сама.
Той ти показва, че всичко е преходно,
но всичко се надживява от любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...