25 nov 2007, 10:11

Това слънце бях аз

777 0 6
 Навън е пролет - красиви лъчи
 стоплят моето сърце.
 Навън небето - като твоите очи,
 дарява усмивка за мен.

 Навън дървета - огромни, зелени,
 с прелестни птици по тях,
 слънцето радостно гледа отгоре
 и пее пред целия свят:

 Тя те желае - с нея да бъдеш,
 тя те обича с душа,
 защо не отидеш и не й покажеш,
 как разбираш любовта?

 Чаках те дълго - ти не дойде,
 и страдах, час по час.
 Много жалко! Как не разбра,
 че това слънце бях аз?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...