25 нояб. 2007 г., 10:11

Това слънце бях аз

767 0 6
 Навън е пролет - красиви лъчи
 стоплят моето сърце.
 Навън небето - като твоите очи,
 дарява усмивка за мен.

 Навън дървета - огромни, зелени,
 с прелестни птици по тях,
 слънцето радостно гледа отгоре
 и пее пред целия свят:

 Тя те желае - с нея да бъдеш,
 тя те обича с душа,
 защо не отидеш и не й покажеш,
 как разбираш любовта?

 Чаках те дълго - ти не дойде,
 и страдах, час по час.
 Много жалко! Как не разбра,
 че това слънце бях аз?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...