Това слънце бях аз
Навън е пролет - красиви лъчи
стоплят моето сърце.
Навън небето - като твоите очи,
дарява усмивка за мен.
Навън дървета - огромни, зелени,
с прелестни птици по тях,
слънцето радостно гледа отгоре
и пее пред целия свят:
Тя те желае - с нея да бъдеш,
тя те обича с душа,
защо не отидеш и не й покажеш,
как разбираш любовта?
Чаках те дълго - ти не дойде,
и страдах, час по час.
Много жалко! Как не разбра,
че това слънце бях аз?!
стоплят моето сърце.
Навън небето - като твоите очи,
дарява усмивка за мен.
Навън дървета - огромни, зелени,
с прелестни птици по тях,
слънцето радостно гледа отгоре
и пее пред целия свят:
Тя те желае - с нея да бъдеш,
тя те обича с душа,
защо не отидеш и не й покажеш,
как разбираш любовта?
Чаках те дълго - ти не дойде,
и страдах, час по час.
Много жалко! Как не разбра,
че това слънце бях аз?!
© Нина Найденова All rights reserved.
