Nov 25, 2007, 10:11 AM
Това слънце бях аз
Навън е пролет - красиви лъчи
стоплят моето сърце.
Навън небето - като твоите очи,
дарява усмивка за мен.
Навън дървета - огромни, зелени,
с прелестни птици по тях,
слънцето радостно гледа отгоре
и пее пред целия свят:
Тя те желае - с нея да бъдеш,
тя те обича с душа,
защо не отидеш и не й покажеш,
как разбираш любовта?
Чаках те дълго - ти не дойде,
и страдах, час по час.
Много жалко! Как не разбра,
че това слънце бях аз?!
стоплят моето сърце.
Навън небето - като твоите очи,
дарява усмивка за мен.
Навън дървета - огромни, зелени,
с прелестни птици по тях,
слънцето радостно гледа отгоре
и пее пред целия свят:
Тя те желае - с нея да бъдеш,
тя те обича с душа,
защо не отидеш и не й покажеш,
как разбираш любовта?
Чаках те дълго - ти не дойде,
и страдах, час по час.
Много жалко! Как не разбра,
че това слънце бях аз?!
© Нина Найденова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря на всички ви.... благодаря за признанието
-
Много нежност и болка струят от стиха ти ,Нина ,чудесен е !
-
Наистина страхотно!
-
Ех, че хубаво.
Много хубаво!
С много обич, мила Нина. -
Жалко за него,не за теб!Поздравления!!!
-
Харесва ми!Поздрави за хубавия стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
