25.11.2007 г., 10:11

Това слънце бях аз

771 0 6
 Навън е пролет - красиви лъчи
 стоплят моето сърце.
 Навън небето - като твоите очи,
 дарява усмивка за мен.

 Навън дървета - огромни, зелени,
 с прелестни птици по тях,
 слънцето радостно гледа отгоре
 и пее пред целия свят:

 Тя те желае - с нея да бъдеш,
 тя те обича с душа,
 защо не отидеш и не й покажеш,
 как разбираш любовта?

 Чаках те дълго - ти не дойде,
 и страдах, час по час.
 Много жалко! Как не разбра,
 че това слънце бях аз?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...