Това слънце бях аз

25.11.2007 г., 10:11 ч.

Поезия » Любовна

552 0 6

Навън е пролет - красиви лъчи
стоплят моето сърце.
Навън небето - като твоите очи,
дарява усмивка за мен.

Навън дървета - огромни, зелени,
с прелестни птици по тях,
слънцето радостно гледа отгоре
и пее пред целия свят:

Тя те желае - с нея да бъдеш,
тя те обича с душа,
защо не отидеш и не й покажеш,
как разбираш любовта?

Чаках те дълго - ти не дойде,
и страдах, час по час.
Много жалко! Как не разбра,
че това слънце бях аз?!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Ninsi (Нина Найденова)

2007-11-25T21:08:47+02:00

Благодаря на всички ви.... благодаря за признанието
malinka_loves_miro (Петя Боянова)

2007-11-25T18:08:01+02:00

Много нежност и болка струят от стиха ти ,Нина ,чудесен е !
sweety_star (Енигма)

2007-11-25T17:57:02+02:00

Наистина страхотно!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-11-25T17:55:09+02:00

Ех, че хубаво.
Много хубаво!
С много обич, мила Нина.
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

2007-11-25T15:13:47+02:00

Жалко за него,не за теб!Поздравления!!!
azura_luna (Петя Стефанова)

2007-11-25T10:17:18+02:00

Харесва ми!Поздрави за хубавия стих!