23 feb 2012, 9:53

Това съм аз

  Poesía
1.1K 0 13

Това съм аз - петно в тълпата.

Павето, липсващо в паважа.

Гробар със счупена лопата

и разказвачът на миражи.

 

Любовникът на всяка скука

и кръст за грешното ви тяло.

Клошар, полегнал до боклука,

завит със мръсно одеяло.

 

И облак съм в порочна мисъл,

и плът, от страсти изтъкана.

Зад щанда продавачът вкиснат

и болката на всяка рана.

 

Горчив като кафе без захар,

мазолести са мойте ласки.

Едва ли в мен се разпознаха

онези, скрили се зад маски.


Това съм аз - петно в тълпата.

Павето, липсващо в паважа.

Изгубен някъде в мъглата

на своите мечти миражни...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...