23.02.2012 г., 9:53

Това съм аз

1.1K 0 13

Това съм аз - петно в тълпата.

Павето, липсващо в паважа.

Гробар със счупена лопата

и разказвачът на миражи.

 

Любовникът на всяка скука

и кръст за грешното ви тяло.

Клошар, полегнал до боклука,

завит със мръсно одеяло.

 

И облак съм в порочна мисъл,

и плът, от страсти изтъкана.

Зад щанда продавачът вкиснат

и болката на всяка рана.

 

Горчив като кафе без захар,

мазолести са мойте ласки.

Едва ли в мен се разпознаха

онези, скрили се зад маски.


Това съм аз - петно в тълпата.

Павето, липсващо в паважа.

Изгубен някъде в мъглата

на своите мечти миражни...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...