Това съм аз
Това съм аз - петно в тълпата.
Павето, липсващо в паважа.
Гробар със счупена лопата
и разказвачът на миражи.
Любовникът на всяка скука
и кръст за грешното ви тяло.
Клошар, полегнал до боклука,
завит със мръсно одеяло.
И облак съм в порочна мисъл,
и плът, от страсти изтъкана.
Зад щанда продавачът вкиснат
и болката на всяка рана.
Горчив като кафе без захар,
мазолести са мойте ласки.
Едва ли в мен се разпознаха
онези, скрили се зад маски.
Това съм аз - петно в тълпата.
Павето, липсващо в паважа.
Изгубен някъде в мъглата
на своите мечти миражни...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
