ТОЗИ ДЕН
Този ден е смутен,
зареден с тишина,
угнетен от суетност.
Бяло зайче на здрач
по корите на борове скача
и потъва далече, далече...
То е морз-светлина -
бяга в тъмна гора
от тирета и точки обречено.
И зад всеки завой
губи символа мой
...мрак звездите облече...
Стискам с пръсти игла,
кърпя свойта тъга
и убоден те моля за вечност.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
