12.01.2025 г., 19:58

ТОЗИ ДЕН

Поезия

420 19 12

Този ден е смутен,
зареден с тишина,
угнетен от суетност.
Бяло зайче на здрач
по корите на борове скача
и потъва далече, далече...
То е морз-светлина -
бяга в тъмна гора
от тирета и точки обречено.
И зад всеки завой
губи символа мой
...мрак звездите облече...
Стискам с пръсти игла,
кърпя свойта тъга
и убоден те моля за вечност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ivita_Mirianova (Ивита)

Майсторски стих, Маестро!
Винаги нещо в нас ще умира, когато изгубим светлината...Не знам колко хора си дават сметка, но точно в тези мигове определяме пътя си- в полусенките на мрака или другаде...

2025-01-13T16:09:07+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря най-сърдечно на Миночка, Бо, Живко Делчев, Мария Панайотова, Елка Тодорова, Стойчо /Ранрозар/, Даниела Виткова, Таня / di_t (T.Т.)/ и Ангел /aap/, за прекрасните им коментари, както и че поставиха стиха ми в Любими!

С голяма признателност съм към: Любомира, заради чудесния й коментар, а също и към: rumbic (Руми), Аnna (Ана Янкова) и absent (Наташа Биразова), за поставянето на моя стих в Любими!

Позволете да Ви поздравя с една песен и да ви пожелая много успешна седмица!:

https://www.youtube.com/watch?v=w46bWxS9IjY

2025-01-13T15:03:04+02:00
BoBoteva (Bo Boteva)

На мен особено ми хареса последния ред!

2025-01-13T14:46:27+02:00
aap (Ангел)

Прекрасен стих,Приятелю,истински сътворен от майстор!Поздрави,Младене!!!

2025-01-13T14:43:42+02:00
di_t

Харесва ми как пишеш! Поздрави!

2025-01-13T14:24:03+02:00