Този сън
аз сама го измислих.
Ще ти бъда трева.
Ти, с премерена нежност
ще ме разгръщаш.
Ще останат полегнали
по мене очертанията ти.
Ще съм утре намачкана.
Валяло е.
Аз съм плакала ...
все от щастие.
От това ли се будиш
с мокри пръсти...
© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados