16 abr 2015, 23:23

Традиции

  Poesía
679 0 8

Вековни традиции -

смърт на девици,

убивани, бутани от скалите,

нецелунати, необичани -

звездици във време безумно.

Неразбрани дори от мама и тате,

осъдени за поглед, дума, целувка...

Огласяват сълзите

 безлюдните друмища,

никнат черни гробове, кат гъби!

Със зъби се борят,

любимият молят -

заедно да погинат,

не могат участа черна

да приемат за родна.

Умират млади, зелени,

влюбени, устремени към свободата.

Традиции - мъченици,

убийци на живота!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дано дъждът да се е извалял, че пролет е вече! Много напече, не че ми дреме! Нямам претенции, че умея, но и на другите не се меся!Поздрав, Белла!
  • Хареса ми тази поетична горчилка!
  • Не знам дали е било традиция или е било простотия но много млади момичета са намирали смърта си незаслужено!Недолюбени ,недоразбрани !За сквернението че са се родили в време на езичници!Тъжно но такава е горчивата истина на порядките тогавашни!Поздрави!До нови Васе!!!
  • Много тежко и за нас не разбрано, но това е била жестоката истина.Много талавтливо си го пресъздала, Васе!
    Поздрав и хубава вечер!
  • Много категорично!Хареса ми,Васе!Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....