16.04.2015 г., 23:23

Традиции

672 0 8

Вековни традиции -

смърт на девици,

убивани, бутани от скалите,

нецелунати, необичани -

звездици във време безумно.

Неразбрани дори от мама и тате,

осъдени за поглед, дума, целувка...

Огласяват сълзите

 безлюдните друмища,

никнат черни гробове, кат гъби!

Със зъби се борят,

любимият молят -

заедно да погинат,

не могат участа черна

да приемат за родна.

Умират млади, зелени,

влюбени, устремени към свободата.

Традиции - мъченици,

убийци на живота!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано дъждът да се е извалял, че пролет е вече! Много напече, не че ми дреме! Нямам претенции, че умея, но и на другите не се меся!Поздрав, Белла!
  • Хареса ми тази поетична горчилка!
  • Не знам дали е било традиция или е било простотия но много млади момичета са намирали смърта си незаслужено!Недолюбени ,недоразбрани !За сквернението че са се родили в време на езичници!Тъжно но такава е горчивата истина на порядките тогавашни!Поздрави!До нови Васе!!!
  • Много тежко и за нас не разбрано, но това е била жестоката истина.Много талавтливо си го пресъздала, Васе!
    Поздрав и хубава вечер!
  • Много категорично!Хареса ми,Васе!Поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...