Трафик на идеи за влюбено живеене

28 dic 2017, 19:20

Poesía » Verso libre

347 0 0

Той носи моята кожа окаяна

и ухае на мрак денонощен,

бавните му сълзи изтръгвам,

знам,

много мой живот е и небе

едновременно.

От болката и щастието по-голям

редува целувките с пеперуден грохот –

така разбира тишината,

затваря северното сияние между пръстите си

и ми се подарява целият,

без остатък.

Сега остава само да заровя очите си

под снега и най-после да го срещна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.