Dec 28, 2017, 7:20 PM

Трафик на идеи за влюбено живеене 

  Poetry » Free verse
425 0 0

Той носи моята кожа окаяна

и ухае на мрак денонощен,

бавните му сълзи изтръгвам,

знам,

много мой живот е и небе

едновременно.

 

От болката и щастието по-голям

редува целувките с пеперуден грохот –

така разбира тишината,

затваря северното сияние между пръстите си

и ми се подарява целият,

без остатък.

 

Сега остава само да заровя очите си

под снега и най-после да го срещна.

© Десислава Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??