13 jun 2020, 20:49  

Тралала

  Poesía » Otra
942 6 6

Животът ми е книга - неподвързана,
изписана с мечти и чудеса.
Когато моят капнал  ден - от бързане,
разтвори я -заспива на часа.

 

А в сънищата чакат го русалките,
и с Малък принц, брои, брои овце,
а с Питър Пан завинаги е малкото,
момченце и се смее от сърце.

 

Жената в мен е вещица, крилата е,
отлита при вълшебникът от Оз.
След лупинги и рисково премятане,
поставя делникът си под въпрос.

 

И просто й е мъчно - за сухарите,
намръщени, зад потни очила.
Не се брои, не се брои, от старите,
какво, че шепнат тихо : "Тра  -ла -ла"!

 

Задръжте си изтърканите истини,
сложете си ги в рамка при това.
Щом имам книга, с листи непрелистени
и  в нея пише само любовта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...