13 jun 2020, 20:49  

Тралала

  Poesía » Otra
947 6 6

Животът ми е книга - неподвързана,
изписана с мечти и чудеса.
Когато моят капнал  ден - от бързане,
разтвори я -заспива на часа.

 

А в сънищата чакат го русалките,
и с Малък принц, брои, брои овце,
а с Питър Пан завинаги е малкото,
момченце и се смее от сърце.

 

Жената в мен е вещица, крилата е,
отлита при вълшебникът от Оз.
След лупинги и рисково премятане,
поставя делникът си под въпрос.

 

И просто й е мъчно - за сухарите,
намръщени, зад потни очила.
Не се брои, не се брои, от старите,
какво, че шепнат тихо : "Тра  -ла -ла"!

 

Задръжте си изтърканите истини,
сложете си ги в рамка при това.
Щом имам книга, с листи непрелистени
и  в нея пише само любовта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...