13.06.2020 г., 20:49  

Тралала

939 6 6

Животът ми е книга - неподвързана,
изписана с мечти и чудеса.
Когато моят капнал  ден - от бързане,
разтвори я -заспива на часа.

 

А в сънищата чакат го русалките,
и с Малък принц, брои, брои овце,
а с Питър Пан завинаги е малкото,
момченце и се смее от сърце.

 

Жената в мен е вещица, крилата е,
отлита при вълшебникът от Оз.
След лупинги и рисково премятане,
поставя делникът си под въпрос.

 

И просто й е мъчно - за сухарите,
намръщени, зад потни очила.
Не се брои, не се брои, от старите,
какво, че шепнат тихо : "Тра  -ла -ла"!

 

Задръжте си изтърканите истини,
сложете си ги в рамка при това.
Щом имам книга, с листи непрелистени
и  в нея пише само любовта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...