Jun 13, 2020, 8:49 PM  

Тралала

  Poetry » Other
940 6 6

Животът ми е книга - неподвързана,
изписана с мечти и чудеса.
Когато моят капнал  ден - от бързане,
разтвори я -заспива на часа.

 

А в сънищата чакат го русалките,
и с Малък принц, брои, брои овце,
а с Питър Пан завинаги е малкото,
момченце и се смее от сърце.

 

Жената в мен е вещица, крилата е,
отлита при вълшебникът от Оз.
След лупинги и рисково премятане,
поставя делникът си под въпрос.

 

И просто й е мъчно - за сухарите,
намръщени, зад потни очила.
Не се брои, не се брои, от старите,
какво, че шепнат тихо : "Тра  -ла -ла"!

 

Задръжте си изтърканите истини,
сложете си ги в рамка при това.
Щом имам книга, с листи непрелистени
и  в нея пише само любовта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...