Jun 13, 2020, 8:49 PM  

Тралала

  Poetry » Other
941 6 6

Животът ми е книга - неподвързана,
изписана с мечти и чудеса.
Когато моят капнал  ден - от бързане,
разтвори я -заспива на часа.

 

А в сънищата чакат го русалките,
и с Малък принц, брои, брои овце,
а с Питър Пан завинаги е малкото,
момченце и се смее от сърце.

 

Жената в мен е вещица, крилата е,
отлита при вълшебникът от Оз.
След лупинги и рисково премятане,
поставя делникът си под въпрос.

 

И просто й е мъчно - за сухарите,
намръщени, зад потни очила.
Не се брои, не се брои, от старите,
какво, че шепнат тихо : "Тра  -ла -ла"!

 

Задръжте си изтърканите истини,
сложете си ги в рамка при това.
Щом имам книга, с листи непрелистени
и  в нея пише само любовта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...