18 ago 2021, 23:23

Третото око 

  Poesía » Filosófica
636 1 8

Небето често пада ниско

и свечерява смелостта...

В канавките осъмват мисли,

че сме длъжници на Дълга!

 

Библейска кал по съвест гузна

напомня тленният ни край...

Вещае вятърът разюздан -

посоки с неочакван плам!

 

Вкопани в земната си същност -

познанието ни гнети...

Къртици в тъмното обръщат

основите на тежки дни!

 

И въпреки това - внезапно

проглежда Третото око!

Звездите страхове разтапят,

градят безсмъртен ореол!

 

Канавката е само място,

за да се вижда по-добре

огромното Небе и ясно

посоките да изберем!

 

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??