Aug 18, 2021, 11:23 PM

Третото око 

  Poetry » Phylosophy
608 1 8

Небето често пада ниско

и свечерява смелостта...

В канавките осъмват мисли,

че сме длъжници на Дълга!

 

Библейска кал по съвест гузна

напомня тленният ни край...

Вещае вятърът разюздан -

посоки с неочакван плам!

 

Вкопани в земната си същност -

познанието ни гнети...

Къртици в тъмното обръщат

основите на тежки дни!

 

И въпреки това - внезапно

проглежда Третото око!

Звездите страхове разтапят,

градят безсмъртен ореол!

 

Канавката е само място,

за да се вижда по-добре

огромното Небе и ясно

посоките да изберем!

 

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??