Третото око
Небето често пада ниско
и свечерява смелостта...
В канавките осъмват мисли,
че сме длъжници на Дълга!
Библейска кал по съвест гузна
напомня тленният ни край...
Вещае вятърът разюздан -
посоки с неочакван плам!
Вкопани в земната си същност -
познанието ни гнети...
Къртици в тъмното обръщат
основите на тежки дни!
И въпреки това - внезапно
проглежда Третото око!
Звездите страхове разтапят,
градят безсмъртен ореол!
Канавката е само място,
за да се вижда по-добре
огромното Небе и ясно
посоките да изберем!
© Маргарита Петрова All rights reserved.
