gamarima (Маргарита Петрова)
123 338
18.08.2021 г., 23:23 ч.

Третото око 

  Поезия » Философска
607 1 8

Небето често пада ниско

и свечерява смелостта...

В канавките осъмват мисли,

че сме длъжници на Дълга!

 

Библейска кал по съвест гузна

напомня тленният ни край...

Вещае вятърът разюздан -

посоки с неочакван плам!

 

Вкопани в земната си същност -

познанието ни гнети...

Къртици в тъмното обръщат

основите на тежки дни!

 

И въпреки това - внезапно

проглежда Третото око!

Звездите страхове разтапят,

градят безсмъртен ореол!

 

Канавката е само място,

за да се вижда по-добре

огромното Небе и ясно

посоките да изберем!

 

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите »

21 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??