Тревата

20 abr 2010, 21:34

Poesía » Otra

467 0 2

Тревата умира, предсмъртно зелена.

Обречено ляга във прави редици.

Плътта ù косата, така настървена,

захапва. И литват уплашени птици.

Тревата се моли. Но кой да я чуе...

със длани ни маха за поздрав последен.

Платната небесни вятърът дуе

и хоризонтът е гузно приведен.

До вчера тревата ни милваше леко.

Лежахме във нейните скути смирени.

Нозете ни боси зелена пътека

във нея чертаеха тъй вдъхновени.

Тревата умира. Прощално ухае.

Дъхът ù предсмъртен така ни опива.

Спокойна и мъдра, природата знае

дори във смъртта си да бъде красива.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.