Търся слънце, усмивка и миг,
в който истински с теб сме живели,
а животът ей тъй, сякаш напук
ни е скрил сред мъгли посивели.
И от ден до нощта път застилам
от искрици във мойте очи,
и се моля дано се намеря
по следите на твоите зеници.
Че стъмни се и тихо засипа
от небето дъждец от простуда.
Помежду ни и здрачът захлипа
и зави със сирена тревога... ...