25 abr 2018, 18:04

Три години

899 2 0

       1. ТИ

(Продължение от 24 април)

 

Бедни бяхме, вечно в нужди...

С мен изгуби свободата...

Аз от погледите чужди

пазех тебе, ти – децата.

 

Ревност страшна ме гризеше –

съвест, мислите, сърцето;

сякаш тялото гореше

в ада слязъл от небето.

 

Бог при мене те изпрати,

огъня да укротяваш.

Давах всичките заплати,

ревността ми да прощаваш..

 

В пепел щях да се превърна,

ти от гибел ме предпази;

исках аз да те прегърна...

Ти обаче ме намрази!?

 

Ти обичаше децата,

мен запрати в трета глуха.

Пък децата – за отплата

болна бе, не те и чуха..

 

                2

 

Не познахме радостта.

Моля, грешките прости ми!

Под властта на гордостта

роб бях три студени зими.

 

Исках да получа слава.

Сам, без теб да съм на трона.

Но не знаех, че се дава

слава гола – без корона.

 

Ти премина и замина...

Вятър устрема ти скърши.

Днес е третата година

как живота ти завърши.

 

            (Следва)

Иван Митов

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...