25.04.2018 г., 18:04

Три години

894 2 0

       1. ТИ

(Продължение от 24 април)

 

Бедни бяхме, вечно в нужди...

С мен изгуби свободата...

Аз от погледите чужди

пазех тебе, ти – децата.

 

Ревност страшна ме гризеше –

съвест, мислите, сърцето;

сякаш тялото гореше

в ада слязъл от небето.

 

Бог при мене те изпрати,

огъня да укротяваш.

Давах всичките заплати,

ревността ми да прощаваш..

 

В пепел щях да се превърна,

ти от гибел ме предпази;

исках аз да те прегърна...

Ти обаче ме намрази!?

 

Ти обичаше децата,

мен запрати в трета глуха.

Пък децата – за отплата

болна бе, не те и чуха..

 

                2

 

Не познахме радостта.

Моля, грешките прости ми!

Под властта на гордостта

роб бях три студени зими.

 

Исках да получа слава.

Сам, без теб да съм на трона.

Но не знаех, че се дава

слава гола – без корона.

 

Ти премина и замина...

Вятър устрема ти скърши.

Днес е третата година

как живота ти завърши.

 

            (Следва)

Иван Митов

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...