1. ТИ

(Продължение от 24 април)

Бедни бяхме, вечно в нужди...

С мен изгуби свободата...

Аз от погледите чужди

пазех тебе, ти – децата.

Ревност страшна ме гризеше –

съвест, мислите, сърцето;

сякаш тялото гореше

в ада слязъл от небето.

Бог при мене те изпрати,

огъня да укротяваш.

Давах всичките заплати,

ревността ми да прощаваш..

В пепел щях да се превърна,

ти от гибел ме предпази;

исках аз да те прегърна...

Ти обаче ме намрази!?

Ти обичаше децата,

мен запрати в трета глуха.

Пък децата – за отплата

болна бе, не те и чуха..

                2

Не познахме радостта.

Моля, грешките прости ми!

Под властта на гордостта

роб бях три студени зими.

Исках да получа слава.

Сам, без теб да съм на трона.

Но не знаех, че се дава

слава гола – без корона.

Ти премина и замина...

Вятър устрема ти скърши.

Днес е третата година

как живота ти завърши.

            (Следва)

Иван Митов