Три сестри...
Жената Пролет седна на брега.
Очите ѝ в безкрая се стопиха.
Прегърна тихо своята сестра –
Жената Есен.
Двете се вглъбиха.
Прошепнаха си истинни слова.
Невидимата радост разпиляха.
Сред златните нападали листа
те песните на Лятото допяха.
А то ги гледаше, като в мъгла.
Нали им беше брат от старо време. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
Стихотворението е провокирано от прочетен стих при приятел.
"Жената есен" на Станимира Вълчева.
http://sestra.blog.bg/poezia/2016/10/26/jenata-esen.1485114