Oct 27, 2016, 11:52 PM

Три сестри...

  Poetry » Other
722 0 0

Три сестри...

 

Жената Пролет седна на брега.

Очите ѝ в безкрая се стопиха.

Прегърна тихо своята сестра –

Жената Есен.

Двете се вглъбиха.

 

Прошепнаха си истинни слова.

Невидимата радост разпиляха.

Сред златните нападали листа

те песните на Лятото допяха.

 

А то ги гледаше, като в мъгла.

Нали им беше брат от старо време.

В невидимата звездна тишина

на път реши вълшебен да поеме

 

Обърна се и просто я видя –

сестрата Зима – волна, снежнобяла.

В крайморската смълчана синева

Снагата ѝ високо бе изгряла.

 

Помаха Лятото и отлетя.

В следите си посипа нежност

В усмивката си скъта Пролетта –

любимата сестра.

За вечност...

 

А после дъжд от облак заваля.

Посоките невидими се скриха.

Заспа за дълго майката Земя.

Мечтите ѝ в небесното попиха.

 

27. 10. 2016 г.

Елица

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Стихотворението е провокирано от прочетен стих при приятел.

"Жената есен" на Станимира Вълчева.

http://sestra.blog.bg/poezia/2016/10/26/jenata-esen.1485114

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...