Химикалката проплака на тези редове,
мастилото не чака да рисува светове,
на леден къс живея и с него се топя,
от светлинните струни музика изгаря.
Този странен звук странни врати отваря,
зад тях се крие образът на красотата,
нарисуван с невидими черти,
пречупен през хорските мечти.
Ухае на рози и рани от бодли,
топят се в душата розови игли.
Вятър пресушава моите очи,
в очите плаваха слънчеви лъчи, ...