Oct 25, 2008, 11:52 AM

Трупът на любовта

  Poetry
674 0 6

Химикалката проплака на тези редове,

мастилото не чака да рисува светове,

на леден къс живея и с него се топя,

от светлинните струни музика изгаря.

Този странен звук странни врати отваря,

зад тях се крие образът на красотата,

нарисуван с невидими черти,

пречупен през хорските мечти.

Ухае на рози и рани от бодли,

топят се в душата розови игли.

Вятър пресушава моите очи,

в очите плаваха слънчеви лъчи,

но сега съхнат водните цветя,

между тях се носи трупът на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да в час по руски обикновенно и моите химикалки придобиват вид на средство за красиви излияния,но това заглавие е много тъжно не е никак честно от твоя страна така да се отнасяш с любовта, а сега сериозно, тази твоя мрачна гледна точка е много красива.
  • Прилича ми на пролетен пеизаж,когато снегът се топи и едва се разлистват първите цветя...Миналата любов е мъртва и се стопява болката от нея,за да те роди нова.И тя пак ще боли,ама нали все лятото чакаме!Идва...
  • Силно!
  • Благодаря за критиката! Искам само да кажа, че го написах в час по руски, госпожата ни беше дала да превеждаме изречения, беше толкова тихо и химикалката вместо да пише това което ни беше поставено като задача написа това.
  • Звучи ми ,като стихотворение ,което се пише в детски лексикон.Има рима,но е някакси постно.Не от към идеи,а в изпълнението,в ритъма.Но ще задържа оценката за себе си.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...