Химикалката проплака на тези редове,
мастилото не чака да рисува светове,
на леден къс живея и с него се топя,
от светлинните струни музика изгаря.
Този странен звук странни врати отваря,
зад тях се крие образът на красотата,
нарисуван с невидими черти,
пречупен през хорските мечти.
Ухае на рози и рани от бодли,
топят се в душата розови игли.
Вятър пресушава моите очи,
в очите плаваха слънчеви лъчи,
но сега съхнат водните цветя,
между тях се носи трупът на любовта.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
