Трупът на любовта

Поезия

675 0 6

Химикалката проплака на тези редове,

мастилото не чака да рисува светове,

на леден къс живея и с него се топя,

от светлинните струни музика изгаря.

Този странен звук странни врати отваря,

зад тях се крие образът на красотата,

нарисуван с невидими черти,

пречупен през хорските мечти.

Ухае на рози и рани от бодли,

топят се в душата розови игли.

Вятър пресушава моите очи,

в очите плаваха слънчеви лъчи,

но сега съхнат водните цветя,

между тях се носи трупът на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Красива (Галя Георгиева)

Да в час по руски обикновенно и моите химикалки придобиват вид на средство за красиви излияния,но това заглавие е много тъжно не е никак честно от твоя страна така да се отнасяш с любовта, а сега сериозно, тази твоя мрачна гледна точка е много красива.

2009-06-30T15:15:57+03:00
ivaferendzia (Ива)

Прилича ми на пролетен пеизаж,когато снегът се топи и едва се разлистват първите цветя...Миналата любов е мъртва и се стопява болката от нея,за да те роди нова.И тя пак ще боли,ама нали все лятото чакаме!Идва...

2009-01-14T15:20:41+02:00
Rois (Събина Брайчева)

Силно!

2008-11-22T12:49:28+02:00
real_def

Благодаря за критиката! Искам само да кажа, че го написах в час по руски, госпожата ни беше дала да превеждаме изречения, беше толкова тихо и химикалката вместо да пише това което ни беше поставено като задача написа това.

2008-10-25T23:59:22+03:00
БезликКомик (Нечарм)

Звучи ми ,като стихотворение ,което се пише в детски лексикон.Има рима,но е някакси постно.Не от към идеи,а в изпълнението,в ритъма.Но ще задържа оценката за себе си.

2008-10-25T12:27:11+03:00