real_def
67 279
25.10.2008 г., 11:52 ч.

Трупът на любовта 

  Поезия
513 0 6

Химикалката проплака на тези редове,

мастилото не чака да рисува светове,

на леден къс живея и с него се топя,

от светлинните струни музика изгаря.

Този странен звук странни врати отваря,

зад тях се крие образът на красотата,

нарисуван с невидими черти,

пречупен през хорските мечти.

Ухае на рози и рани от бодли,

топят се в душата розови игли.

Вятър пресушава моите очи,

в очите плаваха слънчеви лъчи,

но сега съхнат водните цветя,

между тях се носи трупът на любовта.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да в час по руски обикновенно и моите химикалки придобиват вид на средство за красиви излияния,но това заглавие е много тъжно не е никак честно от твоя страна така да се отнасяш с любовта, а сега сериозно, тази твоя мрачна гледна точка е много красива.
  • Прилича ми на пролетен пеизаж,когато снегът се топи и едва се разлистват първите цветя...Миналата любов е мъртва и се стопява болката от нея,за да те роди нова.И тя пак ще боли,ама нали все лятото чакаме!Идва...
  • Силно!
  • Благодаря за критиката! Искам само да кажа, че го написах в час по руски, госпожата ни беше дала да превеждаме изречения, беше толкова тихо и химикалката вместо да пише това което ни беше поставено като задача написа това.
  • Звучи ми ,като стихотворение ,което се пише в детски лексикон.Има рима,но е някакси постно.Не от към идеи,а в изпълнението,в ритъма.Но ще задържа оценката за себе си.
  • Идейно е!
Предложения
: ??:??