Трябва да сме благодарни
Пропаднах в бездна или оскотях,
че сложих на душата тежък грях.
Ожалвах се – защо не съм щастлив,
и даже, как животът бил ми сив?!
Но трябваше до дъното да сляза,
да осъзная, сякаш от проказа
не тялото е болно, а душата.
Умът тогава сепна се в главата!
Щастливи сме, щом крачим, тъй свободно,
щом вдишваме със дробовете волно.
Ей хора, трябва да сме благодарни,
подминат ли бедите, най- коварни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
