Пропаднах в бездна или оскотях,
че сложих на душата тежък грях.
Ожалвах се – защо не съм щастлив,
и даже, как животът бил ми сив?!
Но трябваше до дъното да сляза,
да осъзная, сякаш от проказа
не тялото е болно, а душата.
Умът тогава сепна се в главата!
Щастливи сме, щом крачим, тъй свободно,
щом вдишваме със дробовете волно.
Ей хора, трябва да сме благодарни,
подминат ли бедите, най- коварни.
© Данаил Таков All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
