27 ago 2014, 21:03

Тръбете неспирно

  Poesía » Civil
414 0 2

                                      Тръбете  неспирно

 

 

                            Тръбят възмутени от малки екрани.

                            Тръбят и презрени по селски мегдани.

                            По жиците словото тича опарено –

                            колко е стреснато, колко изкалено!

      

                            Заслушвам се в думите неизговорени –

                            като заряди са неотворени.

                            Свършва играта. Завесата пада

                            и изстрел бележи поредна награда.

                              

                            Целта е улучена – ето цената!

                            Сред старите кримки търсете вината!

                            Не се целете във младенцитe!

                            Те не разбират още игрите.

 

                            Утре могъщи ще ви притискат,

                            ще ви нареждат и ще изискват,

                            заради бащени стари заслуги –

                            крали на воля, притискали други.

 

                            И вместо точна правдива присъда,

                            над тях се повдига пак небосвода.

                            Тръбете неспирно, тръбете презрени!

                             Нека да смачкаме тези проблеми!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Първо -здравей, мила Ена! Благодаря ти, че ме удостояваш с внимание!
    Съжалявам, че предизвиквам такива чувства, но сърцето ми непрекъснато плаче. Предполагам, че още доста има да сме на такава гама.Желая ти здрраве и дерзай! Аз съм оптимист -идват по-светли времена....
  • Ох... боли от стиха ти, Стойна...

    "Свършва играта. Завесата пада
    и изстрел бележи поредна награда."

    !!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...