27 ago 2014, 21:03

Тръбете неспирно

  Poesía » Civil
410 0 2

                                      Тръбете  неспирно

 

 

                            Тръбят възмутени от малки екрани.

                            Тръбят и презрени по селски мегдани.

                            По жиците словото тича опарено –

                            колко е стреснато, колко изкалено!

      

                            Заслушвам се в думите неизговорени –

                            като заряди са неотворени.

                            Свършва играта. Завесата пада

                            и изстрел бележи поредна награда.

                              

                            Целта е улучена – ето цената!

                            Сред старите кримки търсете вината!

                            Не се целете във младенцитe!

                            Те не разбират още игрите.

 

                            Утре могъщи ще ви притискат,

                            ще ви нареждат и ще изискват,

                            заради бащени стари заслуги –

                            крали на воля, притискали други.

 

                            И вместо точна правдива присъда,

                            над тях се повдига пак небосвода.

                            Тръбете неспирно, тръбете презрени!

                             Нека да смачкаме тези проблеми!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Първо -здравей, мила Ена! Благодаря ти, че ме удостояваш с внимание!
    Съжалявам, че предизвиквам такива чувства, но сърцето ми непрекъснато плаче. Предполагам, че още доста има да сме на такава гама.Желая ти здрраве и дерзай! Аз съм оптимист -идват по-светли времена....
  • Ох... боли от стиха ти, Стойна...

    "Свършва играта. Завесата пада
    и изстрел бележи поредна награда."

    !!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...