Тръбете неспирно
Тръбете неспирно
Тръбят възмутени от малки екрани.
Тръбят и презрени по селски мегдани.
По жиците словото тича опарено –
колко е стреснато, колко изкалено!
Заслушвам се в думите неизговорени –
като заряди са неотворени.
Свършва играта. Завесата пада
и изстрел бележи поредна награда.
Целта е улучена – ето цената!
Сред старите кримки търсете вината!
Не се целете във младенцитe!
Те не разбират още игрите.
Утре могъщи ще ви притискат,
ще ви нареждат и ще изискват,
заради бащени стари заслуги –
крали на воля, притискали други.
И вместо точна правдива присъда,
над тях се повдига пак небосвода.
Тръбете неспирно, тръбете презрени!
Нека да смачкаме тези проблеми!
© Стойна Димова All rights reserved.
