Тръбете неспирно
Тръбете неспирно
Тръбят възмутени от малки екрани.
Тръбят и презрени по селски мегдани.
По жиците словото тича опарено –
колко е стреснато, колко изкалено!
Заслушвам се в думите неизговорени –
като заряди са неотворени.
Свършва играта. Завесата пада
и изстрел бележи поредна награда.
Целта е улучена – ето цената!
Сред старите кримки търсете вината!
Не се целете във младенцитe!
Те не разбират още игрите.
Утре могъщи ще ви притискат,
ще ви нареждат и ще изискват,
заради бащени стари заслуги –
крали на воля, притискали други.
И вместо точна правдива присъда,
над тях се повдига пак небосвода.
Тръбете неспирно, тръбете презрени!
Нека да смачкаме тези проблеми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
