23 jun 2006, 17:53
Тръгни
Срещу мен седиш:
не искаш погледа ми да зърнеш!
Не, че те обичам,
но мислех си, че времето може да върнеш!
... Но ти си тръгна!
Щях да те последвам,
но дъждът стъпките ти отми,
сякаш и в мен заваля
щом разбрах, че пак сме сами.
... а ти си тръгна!
Погледни ме за миг поне,
погледни моите очи,
виж, че сърцето самотно
вече за теб не крещи.
Защото си тръгна!
Недей, не искам
да се връщаш, върви
далеч от мене!
Не те спирам дори!
... Моля те, тръгни!
не искаш погледа ми да зърнеш!
Не, че те обичам,
но мислех си, че времето може да върнеш!
... Но ти си тръгна!
Щях да те последвам,
но дъждът стъпките ти отми,
сякаш и в мен заваля
щом разбрах, че пак сме сами.
... а ти си тръгна!
Погледни ме за миг поне,
погледни моите очи,
виж, че сърцето самотно
вече за теб не крещи.
Защото си тръгна!
Недей, не искам
да се връщаш, върви
далеч от мене!
Не те спирам дори!
... Моля те, тръгни!
© Габи Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Аз бих те посъветвал да слушаш само сърцето си.Хубав стих.
-
Със силно чувство е написано, но като форма има още какво да се желае. Не ти поставям оценка.
-
Объркани са чувствата ...и това проличава в изказа.
Има идея.
-
благодаря за подкрепата...
-
Раздвоена си.
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрав и дано сърцето ви подскаже