Тръгни
Срещу мен седиш:
не искаш погледа ми да зърнеш!
Не, че те обичам,
но мислех си, че времето може да върнеш!
... Но ти си тръгна!
Щях да те последвам,
но дъждът стъпките ти отми,
сякаш и в мен заваля
щом разбрах, че пак сме сами.
... а ти си тръгна!
Погледни ме за миг поне,
погледни моите очи,
виж, че сърцето самотно
вече за теб не крещи.
Защото си тръгна!
Недей, не искам
да се връщаш, върви
далеч от мене!
Не те спирам дори!
... Моля те, тръгни!
не искаш погледа ми да зърнеш!
Не, че те обичам,
но мислех си, че времето може да върнеш!
... Но ти си тръгна!
Щях да те последвам,
но дъждът стъпките ти отми,
сякаш и в мен заваля
щом разбрах, че пак сме сами.
... а ти си тръгна!
Погледни ме за миг поне,
погледни моите очи,
виж, че сърцето самотно
вече за теб не крещи.
Защото си тръгна!
Недей, не искам
да се връщаш, върви
далеч от мене!
Не те спирам дори!
... Моля те, тръгни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габи Всички права запазени
