23.06.2006 г., 17:53 ч.
Тръгни
Срещу мен седиш:
не искаш погледа ми да зърнеш!
Не, че те обичам,
но мислех си, че времето може да върнеш!
... Но ти си тръгна!
Щях да те последвам,
но дъждът стъпките ти отми,
сякаш и в мен заваля
щом разбрах, че пак сме сами.
... а ти си тръгна!
Погледни ме за миг поне,
погледни моите очи,
виж, че сърцето самотно
вече за теб не крещи.
Защото си тръгна!
Недей, не искам
да се връщаш, върви
далеч от мене!
Не те спирам дори!
... Моля те, тръгни!
не искаш погледа ми да зърнеш!
Не, че те обичам,
но мислех си, че времето може да върнеш!
... Но ти си тръгна!
Щях да те последвам,
но дъждът стъпките ти отми,
сякаш и в мен заваля
щом разбрах, че пак сме сами.
... а ти си тръгна!
Погледни ме за миг поне,
погледни моите очи,
виж, че сърцето самотно
вече за теб не крещи.
Защото си тръгна!
Недей, не искам
да се връщаш, върви
далеч от мене!
Не те спирам дори!
... Моля те, тръгни!
© Габи Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Аз бих те посъветвал да слушаш само сърцето си.Хубав стих.
-
Със силно чувство е написано, но като форма има още какво да се желае. Не ти поставям оценка.
-
Объркани са чувствата ...и това проличава в изказа.
Има идея.
-
благодаря за подкрепата...
-
Раздвоена си.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав и дано сърцето ви подскаже