Jun 23, 2006, 5:53 PM

Тръгни

  Poetry
1K 0 6
Срещу мен седиш:
не искаш погледа ми да зърнеш!
Не, че  те обичам,
но мислех си, че времето може да върнеш!

... Но ти си тръгна!

Щях да те последвам,
но дъждът стъпките ти отми,
сякаш и в мен заваля
щом разбрах, че пак сме сами.

... а ти си тръгна!

Погледни ме за миг поне,
погледни моите очи,
виж, че сърцето самотно
вече за теб не крещи.

Защото си тръгна!

Недей, не искам
да се връщаш, върви
далеч от мене!
Не те спирам дори!

... Моля те, тръгни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габи All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като, че ли и ти не знаеш още искаш ли да остане или да си тръгне!
    Поздрав и дано сърцето ви подскаже
  • Аз бих те посъветвал да слушаш само сърцето си.Хубав стих.
  • Със силно чувство е написано, но като форма има още какво да се желае. Не ти поставям оценка.
  • Объркани са чувствата ...и това проличава в изказа.
    Има идея.
  • благодаря за подкрепата...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...