Тръгни си, че така да ми се пише...
Тръгни си, че така да ми се пише,
за теб, за нас, за другия и нея,
за любовта и драмата, и за страстта ни,
тръгни си – как без думи се живее.
Тръгни си, за да те запомня
и да те облека във букви и мастило,
а после да те прочета на глас пред някого
и сричайки те, пак да те обичам.
Тръгни си, че така да ми се пише,
римуват ми се „обич” и „страдание”,
щастливият финал е някак си клиширан,
най-хубавият стих ухае на ридание.
Ще те издишам в стих, под ярко пълнолуние
ще те изплача в рима, някъде на юг
ще те изпея в приказка,
във гатанка ще те отгатна,
тръгна си само...
и няма никога да има друг.
Пламена Троева
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламена Троева Todos los derechos reservados
