28.09.2011 г., 22:56

Тръгни си, че така да ми се пише...

993 0 11

Тръгни си, че така да ми се пише,

за теб, за нас, за другия и нея,

за любовта и драмата, и за страстта ни,

тръгни си – как без думи се живее.

 

Тръгни си, за да те запомня

и да те облека във букви и мастило,

а после да те прочета на глас пред някого

и сричайки те, пак да те обичам.

 

Тръгни си, че така да ми се пише,

римуват ми се „обич” и „страдание”,

щастливият финал е някак си клиширан,

най-хубавият стих ухае на ридание.

 

Ще те издишам в стих, под ярко пълнолуние

ще те изплача в рима, някъде на юг

ще те изпея в приказка,

във гатанка ще те отгатна,

тръгна си само...

и няма никога да има друг.



Пламена Троева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Троева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Тръгни си, че така да ми се пише,
    римуват ми се „обич” и „страдание”,
    щастливият финал е някак си клиширан,
    най-хубавият стих ухае на ридание..."

    Ама толкова хубаво сте го написала! Права сте, най-хубавите стихотворения (и не само) са точно тези, в които има доза страдание по някоя неизживяна любов.
  • Разкошно е !
  • Благодаря ви прекрасни хора. Не знам кое надделя при решението ми да дойда тук- дали желанието да споделя това, което пиша или огромната нужда някой да разбере, че написаното се случва в мен, и малко тежи. Усмихващо и спокойно е това "откровение" заради всички вас. Хубав вторник
  • Много е красиво. Напоследък много трудно харесвам нещо, затова доста приятно ме стопли стихотворението ти. Оригинално, искрено и така простичко написано, без разни сложни термини, иззети от математиката или чуждите езици. Точно така ми харесва.
  • Интересно...
    Различно и хубаво!
    Поздравления!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...