28 сент. 2011 г., 22:56

Тръгни си, че така да ми се пише...

998 0 11

Тръгни си, че така да ми се пише,

за теб, за нас, за другия и нея,

за любовта и драмата, и за страстта ни,

тръгни си – как без думи се живее.

 

Тръгни си, за да те запомня

и да те облека във букви и мастило,

а после да те прочета на глас пред някого

и сричайки те, пак да те обичам.

 

Тръгни си, че така да ми се пише,

римуват ми се „обич” и „страдание”,

щастливият финал е някак си клиширан,

най-хубавият стих ухае на ридание.

 

Ще те издишам в стих, под ярко пълнолуние

ще те изплача в рима, някъде на юг

ще те изпея в приказка,

във гатанка ще те отгатна,

тръгна си само...

и няма никога да има друг.



Пламена Троева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Троева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Тръгни си, че така да ми се пише,
    римуват ми се „обич” и „страдание”,
    щастливият финал е някак си клиширан,
    най-хубавият стих ухае на ридание..."

    Ама толкова хубаво сте го написала! Права сте, най-хубавите стихотворения (и не само) са точно тези, в които има доза страдание по някоя неизживяна любов.
  • Разкошно е !
  • Благодаря ви прекрасни хора. Не знам кое надделя при решението ми да дойда тук- дали желанието да споделя това, което пиша или огромната нужда някой да разбере, че написаното се случва в мен, и малко тежи. Усмихващо и спокойно е това "откровение" заради всички вас. Хубав вторник
  • Много е красиво. Напоследък много трудно харесвам нещо, затова доста приятно ме стопли стихотворението ти. Оригинално, искрено и така простичко написано, без разни сложни термини, иззети от математиката или чуждите езици. Точно така ми харесва.
  • Интересно...
    Различно и хубаво!
    Поздравления!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...