Тръгни си, че така да ми се пише,
за теб, за нас, за другия и нея,
за любовта и драмата, и за страстта ни,
тръгни си – как без думи се живее.
Тръгни си, за да те запомня
и да те облека във букви и мастило,
а после да те прочета на глас пред някого
и сричайки те, пак да те обичам.
Тръгни си, че така да ми се пише,
римуват ми се „обич” и „страдание”,
щастливият финал е някак си клиширан,
най-хубавият стих ухае на ридание. ...